Детство!
Когато бях малка обещах на мама, че няма да пораствам и ще бъда винаги малкото й момиченце, което ще е до нея. Обожавах приказките за феи и все надничах зад някое дърво, с надеждата, че ще видя малка фея или елф. Когато прочетох края на „Пипи Дългото Чорапче”, плаках. Аз бях като нея – не исках да пораствам. А когато се ядосах, изправена пред някоя несправедливост ме обземаше такъв гняв, че исках да съм силна като Пипи и с един удар да накажа мерзавеца и да въдворя справедливост.
Когато бях малка обещах на мама, че няма да пораствам и ще бъда винаги малкото й момиченце, което ще е до нея. Обожавах приказките за феи и все надничах зад някое дърво, с надеждата, че ще видя малка фея или елф. Когато прочетох края на „Пипи Дългото Чорапче”, плаках. Аз бях като нея – не исках да пораствам. А когато се ядосах, изправена пред някоя несправедливост ме обземаше такъв гняв, че исках да съм силна като Пипи и с един удар да накажа мерзавеца и да въдворя справедливост.
Мама ми разказваше, че съм била различно дете и съм задавала нетипични въпроси за възрастта си, живеела съм в собствен свят и съм била изключително чувствителна. Мама се е страхувала за мен, как ще се справя в живота и дали няма да ми се случи нещо, от което да страдам…
Аз пък си мечтаех да съм изключително смела. А всъщност бях малко страхлива и неуверена.
Имах главоболие още в първи клас, плачех без причина и се смеех истерично на сън.
В тийнейджърските си години едва се отървавах от ухажори. Знаех, че не съм глупава и, че това, от което се вълнувах беше много по-ценно от всичко, от което се вълнуваха другите. Винаги отивах при онези, които имаха нужда от мен. Играех си с циганчето пред блока, говорех си с клошаря, с глупака на селото, от който бяга всяка жена, с 90-годишната баба.
Неусетно пораснах. Но мама така и не разбра. Защото винаги като я видя се гушкам силно в нея като преди и не пропускам да й напомня, че я обичам. И всеки път, минавайки покрай странно дърво, се оглеждам за феи…;)
Popularity: 100% [?]
Невероятно красива и очарователна сте!! Страшно пленяващи очи имате може да се удави в този прекрасен поглед човек! Успя ли някой да ви открадне сърцето, или? Ако няма такъв, нека това да бъда аз?
Здравей Гери, изключително ми е приятно да се запознаем, иска ми се да ти направя едно предложение, но не знам как да се свържа с теб?
Гери, оставям си маил адреса да ми пишеш simonamilkova@gmail.com , в София ли си?
mn dobre
vluben sam vteb i bih iskal da te popitam dali iskash da se ojenish za men pls pishi na skype you…got…served
Eiiiiiii pahcaaaa skriiiii se bbeeeeeee:D
strahotna si,unikalna,neveroqtna i ujasno mnogo sladka krasiva i jestoko seksi.bih se zaradval mnogo ako se zapoznaem.ako ne,celuvki i uspehi v vsqko nachinanie.
Mnogo si tapa
ti si tup
Евалата мацка да не ти пука… Радваш много! Да си различен е трудно, но си струва!
Браво, кефиш.
….““““Знаех, че не съм глупава и, че това, от което се вълнувах беше много по-ценно от всичко, от което се вълнуваха другите. Винаги отивах при онези, които имаха нужда от мен. Играех си с циганчето пред блока, говорех си с клошаря, с глупака на селото, от който бяга всяка жена, с 90-годишната баба…..“““““
……ЕТО ТОВА Е ПОДСКАЗВАЛО ,ОЩЕ В ДЕТСТВОТО ВИ,ЧЕ СТЕ РАЗЛИЧНА!Всички,които имат дарба——СААЗЛИЧНИ,ЗАЩОТО ИМАТ РАЗВИТО …..НЕЩО,КОЕТО ДРУГИТЕ ГО НЯМАМЕ!
….Твори,защото това е …дар БОЖИЯ!
Гери,
вие сте безкрайно талантлива и имате дарбата дълбоко да прониквате в душите на хората и в “душата” на нещата…
Радвам се, че ви има.
Дерзайте! Този, който има сетива, той ще ви оцени. А останалите са само фон на красивата ви и светла душа.
Отдавна не бях чела истинска поезия.Такава ,в която го има и Прометеевият огън,и женската драматичност…Защото за съжаление, всеки който може да стихоплетства напоследък нарича себе си поет. Гери, талантлива си ,пиши ! Като едно доказателство ,че поезията е сетивото с което се раждат само избраните. И знаеш ли не е нужно да се събличаш,за да могат стиховете ти да вълнуват!
Гери,много искам да разбера повече за теб!Къде отговаряш на въпроси примерно?Имаш ли издадена стихосбирка или само тук мога да те чета?Ако нямаш против изпрати ми скайпа си с ес-ем-ес на телефон 0895/764576
Благодаря предварително!
Благодаря ти за оценката!
Можеш да ми пишеш на
info@golidumi.com
Здравей Гери! Казвам се Васил Йорданов. За теб научих от “Господари на ефира” като ти беше представена като “поетесата, която представя поезията си почти както майка и я е родила”. В първия момент си помислих че си поредното ограничено и повърхностно “девойче”, което се прави на интересно като се съблича на ляво и на дясно, за да привлече внимание. Хубавата ти външност ме провокира да потърся малко повече информация за теб в интернет и да открия че малко прибързано съм си направил преценката си. Погледнах някои от твоите клипове и прочетох част от стихотворенията ти и те не са безсмислени както много от стиховете на новите български поети. Поезията ти кара определен тип хора да се замислят за определени въпроси до такава степен че да не забелязват че една хубава жена чете поезия по бельо. Радвам се че има хора като теб в тази държава, които изразяват някаква позиция като теб. Пожелавам ти винаги да имаш собствено мнение и да устояваш позициите си. Много бих се радвал някой ден ако случайността ни срещне и да се запозная с теб. Между другото от скоро живея в “Студентски град” и имам въпрос към теб относно него. Живяла ли си някога в “Студентски град” и какво ти е мненито за него? Весело прекарване на Великденските празници ти пожелавам!
Здравей, Васил. Благодаря ти за коментара и за това, че не гледаш повърхностно на мен. Господари не ефира не съм гледала, нямам и желание. Все още за много хора да рецитираш стихове по бельо е по-скандално, отколкото да дефилираш по бельо, например. И това привлича внимание към мен. Но аз не го търся на всяка цена, предполагам, че си личи
Има много хора с по-хубави стихове от моите, но всеки намира начина как да стигне до публиката, така да се каже. Светът има две лица – хорта също. А аз не правя изключение от това.
Не съм живяла в Студентски град, ходила съм там само на купони преди време. За това няма как да ти дам обективно мнение за живота там. А и за всеки е различно. Аз ти пожелавам да гледаш леко на живота и да си прекарваш чудесно.
Поздрави и весели празници!
Здравей Гери! Питах те за “Студентски град” не случайно. Аз учав в Техническия университет и живея в общежитията. Това което виждам всеки ден в общежитията и около тях ми се струва скандално. “Студентски град” го слагам в кавички не случайно, това е място, което е послветено на всичко друго но не и на студентите и науката. Това е скандално, което се вижда всеки ден на това място. Не знам как ти звучи написаното от мен, но като човек който вижда новото поколение което идва след нас и това което е сега съм много обеспокоен заа бъдещето. Аз съм млад инженер и като такъв се мъча да гледам реално на положението, да оценявам фактите и ако мога да реша проблемите (това последното се отнася до машините). За да мога да си върша аз добре работата трябва да има хора които да са достатъчно отговорни, за да вършат тяхната работа, за да мога и аз да върша своята. За жалост не виждам такива хора като цяло. Студентите ядат и пият на родителите си парите и нищо повече не правят. След излизане от университета нямат никакви знания и хъс за работа, а що се отнася за учениците порблемът е същия. Питах те за “Студентски град” понеже смятам че може да ти даде идея за нов стих.
Поздави и весели празници и от мен!
Супер си мацка!
Всеки мисли себе си за нещо специално. И ти не правиш изключение. По този критерий всички сме еднакви и посредствени до пошлост.
Дерзай!
Гери от по-горните комплименти е възможно да напълнеете-сама забелязавате ,че в провинцията ,романтиката я няма поради рецесия,безработица-хората са все по-угрижени..