Вярата остана по ъглите на моята стая, закачена на неометените паяжини. Аз се препъвам в скруполи, а сенки на надеждата надничат през стената.
Ти стоиш нощем на балкона, пушиш цигара и надничаш в моята стая – да ме видиш и тази вечер как бавно се събличам. Знаещ,че ще го направя. Никога не гася лампата и стаята ми е огряна като ден.
Аз се разхождам, мотая се. А ти си казваш: няма ли да си ляга най-после? Палиш втора цигара и всмукваш нервно дима.
Внимавай да не се закашляш – събличам се.
Но какво ли искаш да видиш и колкио надълбоко да проникнеш?
Търсиш ме зад сенките на тайни помисли, луташ се в мислите в главата ми.
А когато очите ми погледнат през прозореца, инстинктивно се свиваш в ъгъла, засрамен от това, което чувстваш.
Недей!
Влизам в банята и скоро ще изляза мокра.
А ти се върни при жена си, че в ръката ти вече догаря и последната цигара.
Popularity: 3% [?]
