Пътувах, минавах през различни градове, виждах хора, които едвали някога ще видя пак. И си мисля, че това беше уникално, това бе чудо. Това ме накара да се вглеждам все повече в лицата на тези хора, в къщите им, в природата около тях – всичко попивах с очи, защото знаех, че тези картини ще се разместят и никога няма да се подредят по същия начин, че никога няма да имам втори шанс да се срещна с тези лица. Осъзнах, че точно така се чувстват хората, които знаят, че скоро ще си отидат от този свят завинаги. И живеят повече, сбогувайки се с него.
Ако обръщахме внимание на уникалността на тези моменти от живота, щяхме да живеем толкова пълно, че нямаше да се страхуваме, когато той свърши.
Popularity: 3% [?]
