11 секунди ме деляха от теб.
Забързано тичах за среща.
И пак закъснявах, часовникът в мен
тик-така, тик-така по спешност.
11 секунди и ето сега
зад ъгъла щях да те видя.
Дори не видях в тази скорост кола.
Чух само спирачки и… нищо…
11 секунди не стигна ми път
в твойте прегръдки да бъда.
Ще бъда, ще бъда,
ще бъда… А ти?
В тълпата така те изгубих…
Пробивах си път и се молех да спрат
тези 11 секунди.
Като пестници в ума ми кънтят,
превръщат се в цяла минута.
И как издържа сърцето ми то,
когато до теб коленичих
и твоята кръв попих със ръка…
Колко бързо се казва “обичах”…
Popularity: 9% [?]
Opredeleno e vlojeno mnogo chuwsto.Kara me da se zamislqm…